"Може би някой ден''-ревю

"Може би някой ден"

Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.

Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…

"Плача за края на нещо, което никога не е имало шанс да има начало" 

"Може би някой ден" е вълнуващ роман, който разказва за дилемите на сърцето. Докато четях,този прелест, се смях, плаках заедно с Сидни и Ридж и в много моменти ми се искаше нещата да бъдат различни. В романа се засягаше сериозна тема, което е характерно за Колийн Хувър. Точно заради тази нейна страна да включва в романите си нещо сериозно, за което не се говори токова често, я прави любим автор както на мен така и на много други. Едно от любимите ми неща в книгите на авторката и е, че много ясно можеш да разбереш чувствата на героите.

През цялото време докато четях си променях мнението за Ридж. Той  обичаше Сидни,но беше готов да я остави заради Маги, която не искаше да нарани. Така обаче така я нараняваше много повече, защото нямаше да бъде напълно себе си и според мен щеше да я лъже.  Със Сидни той беше себе си.

Той я обичаше заради нея самата, заради начина и на писане и заради всички малки неща, които много малко хора оценяват. Един от най-емоционални те моменти, според мен, беше когато той и говореше.

Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение." 

Сидни ми стана любима още в началото. Според мен тя израстна най-много от всички. В началото виждаме наивно момиче, което не забелязва, че гаджето й спи с приятелката й, а на края силна жена,готова да остави чувствата си в името на щастието на Маги. Много годно ми стана, когато Ридж я изгони. Ясно ми беше, че това е най правилното решение и за двамата, но все пак беше гадно. 

"Въпреки неистовите ни усилия а се борим, това между нас се случи, защото чувствата, които изпитваме един към друг, са по-силни от желанието ни. Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единствено то оръжие на желанието е приличането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш."

 

Може би най-любимото ми нещо бяха песните. Те изразяваха чувствата на героите и стях беше много по-лесно да се пренесем в техния свят и да ги разберем и обикнем.

"Ти си"

Историята е миналото ни 

и всичко друго от преди

вече няма никакво значение.

за мен това е без значеное.

Защото ти отведе ме

до всичко мечтани места

и показа ми

всичко, което бих желал

да видя,

Знаеш, само ти си,

само ти.

Мисля си за теб всеки двн,

да ти го кажа вече съм решен.

Но няма думи в този свят,

достойни га до изразят.

Защото ти отведе ме

до всичко мечтани места

и показа ми

всичко, което бих желал

да видя,

Знаеш, само ти си,

само ти.